Това са Ада Тепе край Крумовград, Стремци, където се намира Перперикон и третото и най-голямо от трите находище е това, в района на Минерални бани.

Археологическите изследвания показват, че тези залежи са били използвани около 1500 години преди Христа. Категорични данни бяха събрани през изминалия археологически сезон в планинския рид Аида над Баните, споделя доцентът. Неслучайно, около 20 здрави крепости са били концентрирани в този район. Те опасвали златната мина в полукръг и тяхната първа и единствена цел била да охраняват златото на траките. Археолозите са намерили селищата и светилищата на рударите. Но животът в района е много по-древен. Според данните на археолозите, под водите на язовир Тракиец е останало селище, което датира от 7 000 години  преди Христа, сподели още доцент Лещаков. Тези детайли съвсем ясно се очертават в археологическите карти и геоложките картировки карти на тракийските златни находища, сподели доцент Лещаков.

Община Минерални бани вече разработва проекта „Най-старите златни рудници на България“. Основната идея е да се навържат в една верига всички културни, исторически и природни паметници от Минерални бани от центъра на общината до голямата крепост на над с. Ангел Войвода. Тя с право може да се нарече „Златната крепост „, защото там са се стичали добитите от района богатства.

През това лято студентите от Софийския университет под ръководството на доцент Красимир Лещаков имат намерение да продължат проекта с проучването на нови паметници. Те ще бъдат концентрирани около районите за културен туризъм и ще бъдат достояние на всички туристи.

Тези обекти маркират началото на мащабен проект за изграждане на туристическа екопътека, която ще премине през едни от най-атрактивните природно-исторически забележителности и ще завърши в село Ангел Войвода. Проектът предвижда изграждане на Информационен център и археологическа сбирка в центъра на Минерални бани. Той ще се намира съвсем близо до Богородичната стъпка, която ще бележи и началото на маршрута.

Всички знаем, че траките са обожавали природните феномени и всичките им култови места и светилища са изградени на такива места, така че маркираният от нас туристически маршрут ще покаже и множество красиви панорами, споделиха създателите на проекта. Съвсем скоро ще започнем с изпълнението на отделни участъци от този маршрут, като част от една цялостна и мащабна концепция. Очаква се културно-историческият туризъм да увеличи обема на туристите, които освен минералната вода ще получат и един друг вид удоволствие.

Първият етап на проекта включва трасето Минерални бани – Гарваница, където са включени обектите Голямото Градище, връх Гарваница и Камъка на Ангел Войвода. Крепостта Голямото градище в Минерални бани е била използвана за ловна резиденция от тракийските царе. Преди битката край Клокотница, епирският владетел Теодор Комнин е преспал две нощи в крепостта. Според легендата именно тогава му се присънил Свети Дух, който му подсказал, че ще унищожи едно голямо царство. Заслепен от алчност той се хвърлил в битката с цар Иван Асен II… и загубил собственото си царство.

Вторият етап е от с. Брястово до връх Аида. В това трасе на две места са включени Шарапани, тракийска крепост, златни рудници и Айкааза /Мечата скала/.

Третият етап е от Връх Аида до с. Сърница. Тук може да бъде разгледана друга тракийска крепост – „Калето“.

В четвъртият етап влиза трасето от с. Сърница до река Харманлийска. Тук ще могат да бъдат разгледани множество атрактивни и по-малко популярни обекти, които предстои да бъдат разчистени и показани. В района се намира тракийското светилище „Орлови скали“ и крепостта „Купена“. Маркировката ще включи и небезизвестната Черна скала и Побития камък, след което ще премине през красива вековна дъбова гора, известна като „Дъбака“.

Петият етап на трасето преминава край скалните ниши по река Харманлийска. В местността „Петте чучура“ ще бъде изградено място за почивка. Оттам туристическата пътека ще води към кулминацията на маршрута – Златната крепост на траките, която местните хора все още наричат Алтън кале. Именно в тази крепост древните траки са пазели добитото в района злато. Село Ангел Войвода е крайната точка на маршрута.

Според легендата под връх „Шарапаните“ е станал най-големия сблъсък между римските легиони и войските на траките от племето одриси, което населявало този район. След като римляните надделели в сражението, дъщерята на тракийския владетел се хвърлила от Черната скала, за да не бъде пленена и отведена в робство от римляните. Оттогава останало и зловещото име на този скален масив.

В района на община Минерални бани се забелязва най-голямата концентрация на Шарапани на Балканския полуостров, сподели доцент д-р Красимир Лещаков. Виното е било сакрално питие за траките. Технологията на производството му била известна единствено на жреческото съсловие и те използвали напитката при своите ритуали. Още в онези времена, виното било използвано за преливане или Либацио, както по късно е споменато в латинския език от римляните. Недоумение обаче буди фактът, че някои от шарапаните са разположени твърде далеч от масиви, в които биха могли да бъдат отглеждани лозя. Според древни летопсци, чиито твърдения Херодот отхвърля като недостоверни, траките са отливали злато в подобни съоръжения.

Дали това е било истина или не, историята засега мълчи, но едно нещо остава напълно реално и в наши дни. Това е комбинацията злато и вино плюс лековита минерална вода, познати на хората повече от 10 000 години! Толкова благодат на едно място е рядкост дори и за България! Минералната вода още си тече, черното вино е все така гъсто, а златодобивът в района процъфтява. Тук се намират рудник „Саже“, където продължава да се копае благородния метал, но това е отделна тема.

Живко ТЕНЕВ

многото младежи дошли на събитието: „Пожелавам  Ви да пътувате, но и да се завръщате тук в родния край при своите близки и приятели!“. След като лисна вода за берекет и отчупи от питката с шарена сол г-жа Мехмед покани всички присъстващи да разгледат новата придобивка и да се почерпят за здраве и благополучие.
Изграждането на автогара в Крумовград е заложено като мярка в Общинския план за развитие на общината 2007-2013 г. За реализирането на проекта община Крумовград инвестира 700 хил.лв., от които 500 хил.лв. са банков заем.

Автогарата е разположена в района на бившия казармен терен, прехвърлен безвъзмездно на общината от Министерството на отбраната и заема площ от 2798 кв.м. Намира се в непосредствена близост до центъра на града и е с директен достъп до главната улица „Княз БорисІ“. Проектът е разработен от колектив с ръководител доц.арх. Веселин Дончев. Сградата наподобява автобус-метал и стъкло, а покритието над пероните и входа символизира криле на птица. Тя включва зала за пътници; билетно, информационно и багажно гише; стая за майки с деца, офиси за транспортни фирми и бюфет. Автогарата е с климатична и топлинна инсталация. За информация на пътниците е монтирана озвучителна уредба.
Обектът е построен от работници и специалисти на местната фирма „Дурал“.
Новата автогара в Крумовград  ще осигурява  качествено транспортно обслужване на туристи, информационно ще обезпечава и ще предлага удобство на пътуващите.

За навиците и значението на дивите коне – тарпани, говори пред радио „Фокус“ Христо Христов, координатор по проекта „Ново тракийско злато“ и експерт по дивата природа:

Г-н Христов, кога са изчезнали последните тарпани по нашите земи и трудно ли е да се възстанови популацията им тук?
Трудно е да се каже, няма достатъчно литература и единно мнение, няма и много палеонтологически находки, специално по нашите земи. Изчезнали са както и останалите, вследствие на одомашняването и промяна на хабитатите и лова, който най-вероятно е имало. В момента ние изпълняваме този проект, където се опитваме да възстановим тарпана с тези коне, които докарахме от Холандия. Първата фаза на адаптацията им премина успешно. Те много успешно преживяха зимата, която беше една от най-тежките от много години насам за тази географска ширина. Много добре я преживяха, адаптираха се към мястото, сега започнаха да раждат кончета и проявяват нормалното си природно поведение, което е малко по-различно от това на домашните коне. От гледна точка на първите стъпки на проекта и първата фаза по адаптацията, изглежда, че ще бъде доста лесно възстановяването им в природата, но зависи, може да срещнем трудности от друго естество занапред.
Какви биха могли да бъдат тези трудности?
Ние работим в един ограничен географски район, където териториите са абсолютно изоставени от хората, няма никакви икономически интереси там, освен да има природа. Впоследствие не се знае как ще продължи и се надяваме, че в тази малка географска територия, която е моделна, ние ще успеем да ги възстановим успешно. Въпросът е как ще продължи процесът за територията на България и на Балканите, защото това е малка моделна територия и тя ще е като остров.
Какви са най-благоприятните природни условия, при които живеят тарпаните?
Те имат нужда от открити пространства с трева и нужда от гора, където да се крият от слънцето през деня или да търсят завет през зимата. Искат спокойствие, а ние имаме и вълци тук. За разлика от Холандия, ще даваме и жертви от вълците. Не знаем колко процента природното хищничество им вреди. Проектът „Новото тракийско злато“ е за Източните Родопи. Проектът има за цел да възстанови изчезнали компоненти от околната среда, примерно като благородния елен, който се е срещал в Източни Родопи и е изчезнал, дивия кон, говедата, които са примитивни и други такива липсващи едри тревопасни. Ако има интерес и на други места в България да се възстановяват компоненти, вече знаем как се прави, ще им помогнем.
Какво друго, освен грижата за тарпаните, включва българско-холандският проект „Новото тракийско злато“?
Той е от три компонента, които са съвсем различни, но имат голяма връзка помежду си и ние се опитваме да работим заедно. Единият компонент е развитие на екотуризма, биологично земеделие е вторият компонент и дива природа е третият. Аз работя за компонента дива природа, където ние възстановяваме липсващите едри тревопасни, за да може те да управляват пасищните хабитати, както е било едно време в териториите, където не са обитавали хора. По този начин, те като управляват местообитанията чрез пашуване, те създават дом за всички останали животни – пеперуди, гущери, влечуги, земноводни и птици, като те са основната храна за едните грабливи птици – лешоядите. Смята се, че чрез поддържане на природосъобразно пашуване с едри тревопасни, ако се възстановят всички едри тревопасни, било то коне, говеда, елени, диви кози, козирози и зубри, биоразнообразието ще бъде поддържано в най-богатото оптимално състояние.
Какви условия са нужни, за да се осъществи популацията на тарпаните и какво е спомогнало, за да се родят тези две малки у нас?
Те си имат тяхно социално поведение. Те живеят на хареми. Един харем, примерно, се състои от един възрастен мъжки, много здрав и силен и четири до пет женски, пет или шест харема правят едно стадо, едно хергеле. Всички останали млади женски и мъжки от тия хареми биват изгонени от родителите след навършване на една или две години и те живеят в така наречения „мъжки клуб“, което си е отделно стадо, съвсем близо до родителското стадо. От този мъжки клуб с младите женски се формират нови хареми, които се присъединяват към някое съществуващо стадо и е много важно да има достатъчно място, за да може харемът и мъжкият клуб да съществуват и да има обмяна на генетичен материал. Ние имаме създаден мъжки клуб и харем. Сега ако всичко върви наред ще внесем още един или два харема, за да има по-голямо стадо и това ще бъде достатъчно, за да се възстанови популацията и на други места в България. Примерно ако националните паркове, природните паркове, проявят интерес да се възстановяват изчезналите тревопасни, може ние да работим и там.
Какво ще включват „Дните на тарпана“, които ще бъдат проведени на 27, 28 и 29 април тази година?
Ние искаме да популяризираме тарпаните сред местната общност и сред различните целеви групи, като такива са управляващите, вземащите решения. Ние искаме да им ги покажем първо, да им обясним за целите на проекта, какво правим и колко са важни за природата, като брънка, която е изчезнала някога. Ще има изложение на редки породи, които са много примитивни, първите одомашнени крави, късороги, които са най-близко до предшественика си. Ще провеждаме различни мероприятия, с които да възстановяваме природата, ще правим къщички за птички – ще ги произвеждаме и ще ги сложим. Става въпрос за къщички за синята гарга, защото ние сме унищожили до голяма степен едрите хралупати дървета и сега ще сложим такива къщички в района, защото искаме да развиваме комплексно биоразнообразието. Да създаваме неща, ще посеем тополи, ще има състезание за детска рисунка, децата да рисуват конете. Ще има представление, което се казва „Зеленодиво“ по книгата „Тарпани“ на софийската театрална група. Ще има различни мероприятия, които ще популяризират действието.
Очаквате ли да има интерес от тези целеви групи, които споменахте? Смятате ли, че ще получите подкрепа от други организации?
Очакваме да дойдат, да ни посетят, особено местните. Очаквам да има интерес и от други неправителствени организации по отношение на тази дейност. Има много места в България, където има проекти, тревопасните се ползват като специален механизъм. Има такива програми и в Централния балкан и в Понор планина и Сакар, с цел опазване на пасищата. Ние имаме опит с едрите тревопасни, предполагам, че те просто ще заимстват от нас опита и ще го приложат и на други места.

С нови кончета – мъжко и женско, се увеличи стадото на тарпаните – дивите коне, които преди половин година бяха докарани от Холандия в Източните Родопи в рамките на проекта „Новото тракийско злато“(НТЗ).

Малките тарпанчета се чувстват добре, спят на слънчевите склонове на възвишенията при крумовградското село Сбор, играят си и растат, разказва Христо Христов, координатор по дива природа в проекта. До средата на май се очакват още две кончета. Това според екипа на проекта е знак за успеха за реинтродукцията на тарпаните.

Преди хилядолетия тарпаните и други диви коне са живели в Европа, включително и в България, но са изчезнали с изключение на няколко хибрида, запазили се в Полша. Постепенно потомство на тяхна възстановка (коник) се увеличава. 12 от тези нови тарпани бяха докарани от Холандия в началото на септември 2011 година в района на изоставеното село Сбор.

Стадото се състои от две групи коне, които живеят самостоятелно. След пристигането си Холандия тарпаните бяха поставени в заграждение, за да могат да се адаптират към местните условия. Засега оградената площ е от около 26 хектара. В края  на април площта ще бъде увеличена с още 10 хектара. Окончателното освобождаване на тарпаните в природата ще е вероятно през следващата година.

Първите тарпанчета все още нямат имена. Те ще бъдат кръстени на официална церемония на 27 април, в рамките на Дните на тарпана. Първите по рода си Тарпански дни се организират съвместно с Община Крумовград и Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Местни хора, туристи и всички, които се интересуват от дива природа, ще имат възможност да видят отблизо тарпаните. Експерти от НТЗ и млади екодоброволци ще разказват за тяхното обратно връщане в българската природа и очакванията по проекта.

В рамките на Дните на тарпана гости и туристи ще могат да видят изложба на животни от редки местни породи – Родопско късорого говедо, Сиво българско говедо, Каракачански овце и Каракачански кучета. Тези, които желаят, могат да се включат  в ремонтиране и разширяване  на заграждението, зад което конете живеят все още.

Над килограм и половина марихуана, семена от същия наркотик са иззети и петима са задържани при операция на РУП-Крумовград в неделя, съобщиха от регионалния пресцентър на МВР. 1,576 кг и 4 грама семена са открити в дома на един от главните разпространители на дрогата А.М./22/. Полицаите са открили наркотика при извършено претърсване на жилище в село Полковник Желязово. 67 грама марихуана и семена са открити в дома на 21-годишния Е.С. в крумовградското село Сливарка. При извършена проверка на лек автомобил с трима пътници и личен обиск на Б.С./19/ у лицето е намерена доза марихуана. Наркотиците са били изследвани с наркополеви тест за установяване на вида им. Притежателят на най-голямото количество дрога, тримата пътници от автомобила и В.С./21/ са задържани в полицейското управление и са образувани досъдебни производства за незаконно притежаване на наркотични вещества. Изяснява се връзката между задържаните и начинът на придобиване на дрогата. Това е едно от най-големите количества марихуана, иззети при операция на РУП-Крумовград. В края на миналата година при извършени претърсвания в селата Качулка и Странджево бяха иззети над килограм и половина марихуана. За единия от притежателите на наркотика досъдебното производство е приключено и лицето вече е с присъда на първа инстанция.

От деня на пожара до сега стотици граждани и организации  изказаха своята съпричастност и готовност за помощ, за което от сърце им благодаря. Крайната равносметка е, чедоброто надделя над злобата и злонамерените мисли. Най-голямата радост след нерадостното събитие е, че нямаше човешки жертви.

Можеше ли да бъде по-добре? Вероятно да, но… така са се стекли обстоятелствата в този момент, отговаря Себихан Мехмед.

Благодарни сме на пожарникарите от Регионалната служба за пожарна безопасност и защита на населението  в Крумовград. Настоящи и бивши служители, в началото съвсем малко на брой и без налична техника, направиха максимално възможното за спасяването на сградата от лумналия огън.

Човешко е да се греши. Човешко е да поучаваш. Човешко е и да злорадстваш. Но е човешко и да благодариш на тези, които се притекоха и се справиха със ситуацията, превъзмогнали собствената си болка.

Държа да кажа тези думи в навечерието на Благовещение – празник на всички християни. Според едно от народните вярвания на този „благ ден” по-леко и по-бързо зарастват всички рани и най-силната отрова губи силата си. Затова пожелавам по-бързо да зарасне тази наша рана и благи вести да спохождат жителите на община Крумовград и всички родопчани, каза кметът Себихан Мехмед.